БЪЛГАРСКИ КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР

НА ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Работна среща относно обсъждане прилагането на интегриран и хармонизиран подход в профилактиката и контрола на зоонозите в България, организирана от Центъра за оценка на риска към Българската агенция



На срещата присъстваха:



    Доц. д-р Бойко Ликов – директор на Центъра за оценка на риска (ЦОР)

    Д-р Евгени Макавеев – ЦОР

    Д-р Георги Чобанов – ЦОР

    Доц. д-р Паскал Желязков – ЦОР

    Д-р Ангел Кунчев – главен държавен санитарен инспектор в Министерството на здравеопазването (МЗ)

    Д-р Радосвета Филипова – МЗ

    Д-р Татяна Каменова – МЗ

    Проф. д-р Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

    Проф. д-р Мира Кожухарова – главен епидемиолог, НЦЗПБ

    Д-р Галя Костадинова – Министерство на земеделието и храните (МЗХ)

    Д-р Ваня Русева – МЗХ

    Д-р Тенчо Тенев – зам. изпълнителен директор на БАБХ

    Д-р Дамян Илиев – главен ветеринарен санитарен инспектор, БАБХ

    Д-р Илиан Бойковски – Дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните (ДЗХОЖ), БАБХ

    Д-р Петя Петкова – ДЗХОЖ, БАБХ

    Д-р Александра Митева – ДЗХОЖ, БАБХ

    Доц. д-р Борис Гюров – Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ)

    Доц. д-р Райко Пешев – НДНИВМИ

    Доц. д-р Валентин Радев – НДНИВМИ

    Доц. д-р Христо Даскалов – НДНИВМИ

    Доц. д-р Христо Найденски – директор Институт по микробиология, БАН

    Експерти от Центъра за оценка на риска



Доц. Ликов откри срещата и разясни, че целта й е на първо място да се съберат различните контролни и научноизследователски звена, имащи отношение към безопасността на храните. Много важно изискване на БАБХ е именно интегрирания и хармонизирания подход в профилактиката на зоонозитe.

- Интегрираният подход – разбиране на съвременните мерки и обединяване на всички заинтересовани страни – комплексно разглеждане.

- Хармонизирани действия – в общ  характер – хармонизирани критерии за гарантиране на съпоставимост на данните. Пример за Антимикробната резистентност (АМР) – Микробиална или антимикробна резистентност, необходимо е да се приеме един унифициран термин. Необходими са достоверни данни, за да отпадне по нататък несигурността в оценката на риска.



Едно от изискванията съгласно Директива 2003/99, е информацията за зоонозите да се докладва. Европейският орган по безопасност на храните (ЕFSA) анализира данните, а Европейската комисия (ЕК) предприема съответните мерки. Съществува сътрудничество между ЕFSA и Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ЕСDС). Към МЗХ, респективно ЦОР премина и националния фокален център, който преди това се администрираше от МЗ. За фокалния център се предвижда съответно финансиране, като  тези средства могат да се използват за:



1.      Издаване на информационни бюлетини.



2.      Организиране на семинар в края на годината.



3.      Изготвяне на научни становища от различни научни звена срещу заплащане.



4.      Организиране на работни групи по отделните етиологични проблеми за България.



Беше засегнат въпроса относно поверителността на данните, тъй като до момента, в който EFSA публикува тези данни, те не би следвало да бъдат оповестявани. Обсъдени бяха и въпроси, свързани с конкретното събиране на данните, както и възможностите след генериране на данни, същите да се докладват в ЦОР, за да могат да се анализират и да се определят тенденциите. Беше обърнато внимание и на качеството на получената информация от лабораториите, тъй като в определени случаи същата не подлежи на анализ.



След проведена дискусия се стигна до следното предложение: създаване на експертен съвет – от страна на МЗ и МЗХ, като в състава му се включат д-р Дамян Илиев и д-р Ангел Кунчев, както и специалисти от всички области – БАН, НДНИВМИ, БАБХ, МЗХ и МЗ. Създаването на експертния съвет ще бъде формализирано със заповед, след което съвета от своя страна ще възлага на експертни работни групи предложения за становища. Беше предложено първоначални да се създадат 4 работни групи по: АМР, паразитози, зоонози с епидемичен потенциал, зооантропонози.