БЪЛГАРСКИ КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР

НА ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Съвещание на експерти за разглеждане на токсикологичните аспекти на меламина и циануровата киселина

В сътрудничество с ФАО

С подкрепата на Health Canada

Отава, Канада, 1 - 4 декември 2008



Резюме

 Според доклад от Китайското министерство на здравеопазванетодо края на ноември 2008 г. 294 000 бебета са били засегнати от бебешко мляко, замърсено с меламин. Повече от 50 000 бебета са били приети в болница и има потвърждение за смъртта на 6 бебета. Поради голямото потенциално въздействие върху здравето, Световната здравна организация и Организацията за храни и земеделие (ФАО) на ООН организираха съвещание на експерти.

Меламинът генерира кристали в урината, когато надмине прагови концентрации. Много от засегнатите в Китай деца имаха камъни в бъбреците, уретера или пикочния мехур. Тези камъни се състоят от пикочна киселина (нормален отпадъчен продукт в човешката урина) и меламин.

Меламинът е промишлено синтезиран химикал, използван за изработване на различни продукти – ламинати, покрития и пластмаси. Произведеният за търговски цели меламин може да съдържа структурни аналози като цианурова киселина, амелид и амелин.

Експозицията на хората на меламин и аналозите му произтича от много източници, включително хранителни източници и източници от околната среда. Източниците варират от разпада на пестицида циромазин, разрешен в много страни до миграцията от одобрени материали за опаковки на храни и фалшифицирането на храни. Специфичен източник на експозиция, за който има много малко данни е преноса от (в общия случай неодобрено) присъствие на меламин във фуражи или фуражни съставки. Данните показват пренос от фуражи в продукти от животински произход (яйца, мляко, месо), включително риба.

Съществуват методи за скрининг и количествено определяне на меламин в храни и фуражи.

Селективните методи могат да открият много ниски концентрации на меламин и аналозите му в такива продукти.

За този доклад източниците на меламин бяха разделени на “основни” нива, които касаят нива в храни, които не са резултат от фалшифициране или неправилна употреба и “фалшификационни” нива, които са резултат от умишлено добавяне на меламин в храни или неразрешено използване на меламин или вещества, които при разлагането си образуват меламин.

Фалшифицирането става, отчасти, защото общо използваните методи за анализ на протеин не могат да правят разлика между азота от протеинови и не-протеинови източници. Резултатът е неправилно високи стойности на измервания протеин за продукти, които съдържат непротеинови източници на азот, такива като меламин и осигурява икономически стимули за незаконното им влагане. Трябва да бъдат разработени нови, прости, специфични, с ефективни цени методи за количествено определяне на протеин, които да обезкуражат фалшифицирането.

Основната експозиция е оценена от ограничените данни за нива на концентрация в различни групи храни и данни за консумацията на храни въз основа на данни на СЗО за регионални диети и други национални данни. Все пак, данните от промишлеността за честотата на основните нива не са били публикувани и не са достъпни за ФАО и СЗО, въпреки че има такива данни за някои произвеждани хранителни продукти. Много ограничените налични данни сериозно възпрепятстваха възможностите на съвещанието да оцени експозицията. Производителите на храни и фуражи трябва да бъдат насърчавани да споделят данни, а ФАО и СЗО трябва да създадат по-добри системи за конфиденциално споделяне на информацията.

Поради недостатъчните данни за хора, трябваше да се разчита на токсикологични изследвания върху животни за характеризиране на риска за хора свързан с меламин в храни.

Въз основа на оценката на “доза-отговор” в субхронични изследвания при плъхове, моделиране на честотата на случаи с камъни в пикочния мехур и използване на множител за безопасност 200 при екстраполацията от плъхове към хора, вариациите между хората и несигурностите, свързани с данните, беше определен поносим дневен прием от (TDI) от 0.2 mg/kg телесно тегло за меламин. Този TDI е приложим за цялата популация, включително бебета.

Този TDI е приложим за експозиция само на меламин.Въпреки че данните бяха неподходящи за разработване на TDI за съединения, структурно свързани с меламина, такива като амелин и амелид, съществува предварително изготвен от СЗО TDI от 1.5 mg/kg телесно тегло за цианурова киселина, предполагайки, че тези аналози не са по-токсични от меламина. Наличните данни покзват, чеедновременната експозиция на меламин и цианурова киселина е по-токсична от индивидуалната експозиция на всяко едно от съединенията. Данните не са подходящи за изчисляване на здравно-ориентирани стойности за тази съвместна експозиция.

Експозицията чрез храната въз основа на консумиране на подправено с меламин бебешко мляко в Китай на средните нива на меламин, отчетени в най-замърсената марка беше оценена на от 8.6 до 23.4 mg/kg телесно тегло дневно, въз основа на данните, предоставени от Китайския център за превенция и контрол на болестите. Това надвишава 40–120 пъти TDI от 0.2 mg/kg телесно тегло, обяснявайки драматичните резултати за здравето у китайските бебета. Консервативните оценки на потенциалната експозиция на възрастни на меламин от храни, съдържащи фалшифицирани млечни продукти, бяха 0.8–3.5 пъти над TDI. Оценките на експозицията на базовите нива на меламин от всички източници (до 13 µg/kg телесно тегло дневно) бяха много под TDI.

Много страни въведоха граници за меламин в бебешки млека и други храни. Границите за меламин в сухо бебешко мляко (1 mg/kg) и в други храни (2.5 mg/kg) осигуряват достатъчна граница на безопасност за хранителна експозиция спрямо TDI.

Съвещанието на експертите даде препоръки за по-нататъшна информация и нови изследвания за по-добро разбиране на риска за човешкото здраве, дължащ се на меламина и неговите аналози.