БЪЛГАРСКИ КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР

НА ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

Информация за диоксини и полихлорирани бифенили (PCBs)

 

1. Въведение

Терминът “диоксин” обхваща група от 75 химически подобни полихлорирани дибензо-р-диоксини (PCDDs) и 135 полихлорирани дибензофурани (PCDFs). Отделните химикали в групата се наричат конгенери.

Полихлорираните бифенили (PCBs) структурно наподобяват диоксините. Има 209  PCB конгенери, разделени в две основни групи: (1) “диоксино-подобни PCBs”, група от 12 PCBs, показващи подобни на диоксините токсикологични свойства и (2) не-диоксино-подобни PCBs, които имат по-ниска токсичност и които обикновено са преобладаващите конгенери в проби от околната среда.

2. Токсичност на диоксините и PCBs

PCDDs/PCDFs и PCBs са мастноразтворими съединения, които се натрупват в тъканите на животни и хора, освен, че се свързват с почвите и другите органични вещества в околната среда. Тяхната способност да се натрупват в тялото, заедно с хлорираната им същност отчасти обяснява токсичността им. Различните диоксинови конгенери съдържат между 1 и 8 атома хлор, а тези, които представляват интерес в смисъл на ефект върху здравето съдържат хлор в 2-, 3-, 7- и 8-позиция на молекулата. Така че, от 210 теоретично възможни конгенери само 17 представляват интерес от токсикологична гледна точка, като най-токсичните са 2,3,7,8-тетрахлородибензо-р-диоксин (TCDD). Токсичните конгенери се свързват с арил въглеводородния (Ah) рецептор в повечето човешки и животински тъкани, като предизвикват токсичен отговор.

Експозицията на диоксини може да доведе до широк спектър от здравни ефекти, включително рак, нарушения в репродуктивната и имунната система и хлоракне (кожно заболяване). TCDD се счита за канцероген за хора и, по аналогия, другите диоксини също се разглеждат като канцерогени. Експертни органи, такива като Европейския научен комитет по храните и Световната здравна организация, обаче, дадоха становище, че канцерогенният ефект на диоксините не настъпва на нива, по-ниски от дадена пределна стойност. Децата, експонирани преди раждането си на диоксини, според получени резултати, показват ендокринни изменения и промени в развитието и възможни невро-поведенчески ефекти (затруднения при учене). Диоксино-подобните PCBs се считат за подобни по токсичност на диоксините, тъй като те също се свързват с Ah рецептора.

 Други PCBs (не-диоксино-подобни) не реализират токсикологичните си въздействия чрез свързване с Ah рецептора, но въпреки това са свързани с широк спектър токсични отговори, показани в токсикологични изследвания, включващи въздействие върху развитието, имуно- и невротоксичност, ендокринни разрушаващи въздействия и промоция на тумори. Оценката на риска за не-диоксино-подобните PCBs (ndl-PCBs) в храни беше направена наскоро от Научния панел по замърсителите на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA). Панелът заключи, че токсикологичната база от познание за ефекта върху здравето на тези съединения е недостатъчна за отделна оценка на риска.

Токсичността на PCDD, PCDF и диоксино-подобните PCB конгенери се изразява чрез Фактори за токсична еквивалентност (TEFs), представящи токсичността на даден конгенер по отношение на най-токсичния конгенер, TCDD. Няколко различни TEF схеми бяха предложени. Най-общата схема е тази на СЗО (WHO-TEFs), разработена от WHO-ECEH (Европейски център за околна среда и здраве на СЗО). Те бяха актуализирани наскоро от WHO-ECEH, но новата схема все още не се употребява широко.

3. Експозиция на диоксини и PCBs

Диоксините не се произвеждат с търговска цел и нямат никакво приложение, освен за производство на аналитични стандарти и материали за изследванията. Те се образуват по време на горивни процеси, например при изгарянето на битови отпадъци. Те могат да се срещнат и като странични продукти от промишлени процеси, например избелване на хартиен пулп с хлор. Те се силно резистентни на процеси на разграждане поради липофилните си свойства и, следователно, присъстват устойчиво в околната среда, след което влизат в хранителната верига, в животни и риби. При крави и други млекодайни видове, високи нива на диоксин могат да се срещнат в млечната мазнина, каймака и в продукти като сирене, освен нивата в трупното месо. При рибите, високи нива могат да се намерят в мастни тъкани като черния дроб и следователно в рибените масла. Оценено е, че до 90% от човешката експозиция на диоксини е резултат от приема на храни, съдържащи диоксин, главно храни от животински произход. Плодовете и зеленчуците имат малък принос в приема на хората.

Експозицията чрез пътища като вдишване и поглъщане на частици от въздуха допринася по-малко от 10% от дневния прием. Наличието на диоксини в храната е грижа от доста години след диоксиновата криза в Белгия през 1999, когато промишлено трансформаторно масло, съдържащо диоксини беше включено в мазнини, рециклирани за храни за животни, откъдето замърсителите попаднаха в човешката хранителна верига.

PCBs са се използвали широко в миналото в промишлеността в системи за хидравлика и отопление и като течности-изолатори в трансформатори и кондензатори. Производството и използването на PCBs беше спряно в много страни, но големи количества остават в, например, електрооборудването, освобождаването от което предизвиква постоянно освобождаване в околната среда, където те, както и диоксините са резистентни на разграждане. Понеже PCBs, по-специално диоксино-подобните PCBs, имат подобни на PCDDs/PCDFs характеристики, моделът на човешка експозиция е подобен на този на диоксините, т.е главно чрез замърсена храна.

Органът по безопасност на храните на Ирландия в сътрудничество с агенциите си провежда регулярни проверки на нивата на диоксините и PCBs в хранителната верига. Резултатите от тези проверки показват, че нивата в ирландската храна са обикновено ниски и се счита, че представляват малък риск за здравето на ирландския потребител.